Нова колекция от серията "Панагюрско съкровище"

Първата колекционна серия от 3 сребърни монети с позлата „Панагюрско съкровище“ e емитирана в далечната 2009 г. Със съдействието на експертите-нумизмати от Fibank, дизайнерският екип на Новозеландския монетен двор създаде монетни изображения с непреходна красота, които съчетават античния финес със съвременните технологии. В резултат на огромния интерес към нея, през 2012 г. са създадени и разпостранени и единични монети от трите типа, включени в колекцията. Общият брой, продадени единични монети е над 8000 екз. В момента целият тираж от 3000 екз. от всяка от трите монети, включени в първата колекционна серия е изчерпан и само в някои офиси на банката могат все още да бъдат намерени отделни екземпляри.

През март 2017 г. в България пристигна втората колекционна серия „Панагюрско съкровище“, която отново се състои от три сребърни монети с масивно позлатяване. Този път върху тях са изобразени два от емблематичните за съкровището съдове: фиалата с релефни изображения на човешки глави и жълъди и амфората-ритон с две дръжки, оформени като кентаври, както и ритон с протоме на козел. Фиалата се вписва идеално в кръглата форма на монетата, а блясъкът и е като слънчевите празнични ритуали на тракийските царе.

Монетите и от двете колекционни серии са с номинал от островите Ниуи, част от Британската общност на народите, която включва 52 държави с население от над 2 млрд души. Световна практика е, подобни миниатюрни островни държави да дават право за монетосечене на частни компании и лица.

Кратки бележки за траките и Панагюрското златно съкровище

Етнонимът "траки" обозначава мнoгосъставното и многобройно население, което е обитавало територията на север до Карпатите, на изток до Черно море, на запад до р. Вардар и на юг до Егейско море. Траките се споменават за първи път от Омир в стих 434 от Десета песен на "Илиада". Тяхното име се разчита също в крито-микенските писмени паметници. Регионът на Пловдив, където се намира град Панагюрище, през V-I в. пр. Хр., е бил населен от тракийското племе одриси, което единствено сред известните 46 тракийски племена, създава държавна организация, управлявана от царската институция. Одриската държава обхващала територията на съвременна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция. Панагюрското златно съкровище е било притежание на неизвестен владетел на Одриското царство и се датира в края на IV и началото на III в. пр. Хр. Предполага се, че e произведено в едно от най-известните ателиета на своето време, а именно това в гр. Лампсак в Мала Азия. Съкровището се състои от девет златни съда с общо тегло 6,164 кг, открити през 1949 г. при земекопни работи в околностите на град Панагюрище. Златният сервиз за пиене включва фиала (блюдо), амфора-ритон и седем ритона (чаши) и е изработен от 23-каратово злато. Фиалата (блюдо) е украсена с изключително пластични и високо релефни изображения на глави на африканци, които се редуват с жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове. Амфората-ритон е основа за разполагането на три композиционни сцени. Централната представя петима воини по време на битка, а втората сцена изобразява двама воини в спокойна поза, които гадаят на животински черен дроб. Върху долната половина на амфората са изобразени фигурите на Силен и малкия Херакъл в люлка, който убива две змии. Дръжките на съда завършват под формата на кентаври. Златните ритони са изработени като глави на амазонки, на овен, елени и протоме на козел. Върху тях релефно са изобразени сцени от древногръцката митология. Фигурите на Дионис и вакханката Ериопе са представени седнали, встрани от тях са танцуващи вакханки. Върху шийките на ритоните са представени Атина, Парис, Хера, Афродита, Артемида, Аполон и Нике. Дръжката на един от съдовете завършва с тяло на лъв, а върху устието са изобразени две митологични сцени: Херакъл в борба с Керенитската сърна и Тезей в борба с Маратонския бик. Други три ритона са под формата на богато украсени глави на амазонки като дръжките им завършват с пластично изобразени фигури на крилати сфинксове.

Панагюрското златно съкровище е едно от най-емблематичните свидетелства за изкуството и митологията на траките и народите от Източното Средиземноморие. Златото е предпочитано от тракийската аристокрация, която е притежавала и контролирала голяма част от неговия добив в древния свят. Големи количества от благородния метал са използвани именно за производството на култови и утилитарни съдове. Известни са още множество съкровища от съдове и предмети от благородни метали, намерени в българските земи, но Панагюрското е най-блестящото сред тях. Съкровището е основна и неизменна част от държавната изложба на Република България за богатствата на тракийските владетели. То е гостувало заедно с изложбата в десетки страни по целия свят. Отразено е в множество богато илюстрирани каталози и други публикации на различни езици.