Резултатите от системните ни проучвания показват интересна картина на промените в потока от златни предмети и монети, преминаващ през територията на България. Тенденциите, оформени вследствие на военните операции в Ирак и Афганистан в края на миналия век, доведоха до приток на предмети и монети, нетипични за нашия регион. В районите, засегнати от войната, се извършваха посегателства върху банки, финансови институции и музеи. От хиляди домакинства също бяха ограбени семейни ценности. За да бъдат реализирани предметите и монетите, те бяха насочвани по суша, въздух и вода към развитите страни от Западна Европа и САЩ, където има утвърдени пазари на културни ценности. Ситуацията се запази и през последното десетилетие, а след началото на войната в Сирия придоби нови измерения. Малцина знаят, че по време на Студената война с помощта на страни от Източния блок в Сирия са били изградени секретни предприятия за производство на фалшификати - от световни валути до произведения на изкуството и други ценности. Обучавани са били специалисти-фалшификатори във всички области. Изпращаните в реномирани университети студенти са придобивали знания и умения, които с помощта на нови технологии са използвани за създаването на неизвестни количества ценности, сред които златни монети и предмети. Целта на това опасно начинание е била да се осигурят средства за финансиране на нерегламентирани дейности и операции по целия свят. След изгубване на контрола върху някои територии на Сирия са изгубени и следите на част от тези производства и складираната готова продукция. Така сред потока от оригинални артефакти се вливат безброй фалшификати. За специалистите, работещи в областта на златото и други благородни метали това явление е истинско изпитание. Защото, за да се предпази пазара от фалшификатите, са необходими не само познания, опит и наблюдения. Оказва се, че фалшифицирането е само част от проблема. Появяват се множество продукти без аналог в историята. Ситуацията се усложнява още повече от факта, че талантливите български фалшификатори решават да се възползват и да яхнат този поток. В последните няколко години те се включват в „голямата игра” с богата гама от „продукти”. Голяма част от тях са лесно разпознаваеми, но има и такива които спокойно се приемат от богатите западни пазари. Натрупаният опит и създадените бази данни помагат на експертите бързо да отсяват фалшификатите, които вече са били забелязани и документирани. За предметите и монетите, които се появяват за първи път, се изисква внимателно проучване и използване на технически средства за установяване на автентичност. Изобретателността на фалшификаторите няма граници и те заливат пазара с продукция, която не може да бъде класифицирана и вместена в единни категории. Например, по външни белези един предмет или монета не показва разлика с оригинала, но съставът на благородния метал е снижен до крайност. Точно обратното може да се наблюдава при измислени артефакти, които претендират за уникалност и предлагат висок „раритет”. Те са с непознати и нетипични иконографски сцени или форми, но са изработени от благороден метал с висока проба. В наши дни често се срещаме с хора, придобили по различен начин подобни предмети или монети. Те са убедени, че са направили отлична сделка със сериозна печалба. В 99% от случаите, обаче, инвеститорите са изгубили изцяло вложеното. Само малка част от придобитото има стойност, тази на използваното в него количество благороден метал. Препоръката ни в подобни случаи е да потърсите мнението на експерт още преди да осъществите сделка с каквито и да било ценности. Илюстрации: Модерни фалшификати на златни монети с измислена иконография. В световната практика са познати като „Fantasy Coins”.
