Най-продавани продукти

1 г Проба 999.9/1000 (24 К)- правоъгълна форма.
Производител : Рафинерия Хереус, Швейцария/Германия.

10 г Проба 999.9/1000 (24 К)- правоъгълна форма.
Производител : Рафинерия Хереус, Швейцария / Германия.

2 г Проба 999.9/1000 (24 К)- правоъгълна форма.
Производител : Рафинерия Хереус, Швейцария / Германия.

Златна монета от 1/20 тройунция с изображение на Пресвета Богородица Троеручица.
Според християнските предания, иконата на Пресвета Богородица Троеручица е била притежание на св. Йоан Дамаскин. По време на неговата служба при халифа на Дамаск през VIII в., той бил наклеветен и наказан с отсичане на ръката. След изпълнение на наказанието, св. Йоан Дамаскин се молил пред иконата на Богородица и ръката му отново чудотворно зарастнала на мястото си. За благодарност той поръчал да изработят сребърна ръка и я поставил върху иконата. Оттогава насетне върху някои икони на Богородица се добавя трета ръка. Най-известната икона на Богородица Троеручица в България е чудотворната храмова икона на Троянския манастир „Успение Богородично“. Друга известна икона-троеручица е тази от манастира „Св. Богородица“ в Арбанаси. Според народните вярвания тези икони помагат на болните да оздравеят, а на жените - да се сдобият с деца.

Св. Георги Победоносец е един от най-почитаните светци не само в православния свят. Великомъченик за Христовата вяра, той е бил римски воин, убит по време на управлението на император Диоклециан (284-305). Върху икони, мозайки и фрески Св. Георги е изобразяван като конник, който убива змей или като воин. Той е покровител на редица държави, градове, университети, професии и организации. Между тях са Англия, Грузия, Етиопия, Каталония, Бейрут, Москва, Любляна и др.
Името Георги е едно от най-често срещаните мъжки имена в България. Над 170 000 души носят името на Св. Георги Победоносец, когото православната църква почита на 6 май. В България този ден е официален национален празник – ден на храбростта и на българската армия.

Кюлчето е представено в стандартната сертификатна опаковка на швейцарската рафинерия ПАМП и в кутийка на ПИБ.
За първи път инвестиционно кюлче има декорация от двете страни, изображение на тигър върху лицевата и върху обратната страна.

Сребро с проба 999/1000 10 г
Цветна картонена опаковка

Около 1/5 тройунция (6.4516 грама), злато с проба 900 (около 21.6 K) диаметър 21 мм
В нумизматиката под името „наполеон“ са известни няколко вида монети, сечени по време на управлението на Наполеон I и Наполеон III. Предлаганите от ПИБ „наполеони“, илюстрирани по-горе, са основно 20-франковите монети на Наполеон III и 20-франковия „Френски петел“ (French Rooster), емитиран между 1901 и 1914 г. В зависимост от доставките може да има в продажба и монети с изображение на Серес (римската богиня на плодородието), на ангел с малък френски петел и др. Френският наполеон е, без съмнение, най-наситената с история съвременна златна монета, емитирана в Париж, Страсбург и Лионот 1852 до 1870 г. Изображението, представено върху лицевата страна на монетите е на Шарл Луи Наполеон Бонапарт (Charles Louis Napoleon Bonaparte), племенник на знаменития Наполеон I Бонапарт. Шарл Луи Наполеон е избран за президент на Франция по време на Втората република, установена с революцията от 1848 г. Няколко години след това, в резултат на държавния преврат от 2 декември 1851 г., е разпусната републиканската Асамблея, а Луи Наполеон е прокламиран за император под името Наполеон III. Така за Франция започва един период на просперитет, койтопродължава две десетилетия. Френско-пруската война от 1870 г.,капитулацията на Париж след 132-дневна обсада и абдикацията на Наполеон III бележат края на този изключителен период. Впоследствие във Франция е създадена Третата република, чиято бурна история продължава до Втората световна война. След установяването на Втората империя през 1848 г. започва забележителна реконструкция на Париж, разрешено е създаването на първите френски инвестиционни банки, а договорът за свободна търговия с Великобритания от 1860 г. бележи началото на нова ера в световната търговия. През тази ера международните разплащания се извършват със златни монети, най-известната от които е френският наполеон. Той се превръща в своеобразен стандарт за европейските златни монети като по негово подобие се емитират паричните единици на Италия, Белгия и Швейцария. Френските наполеони, заедно с някои златни монети на Османската империя, са основно разплащателно средство в българските земи до 1878 г. Дори и след тази дата, когато вече са се появили първите български левове, златният наполеон не губи ролята си в живота на българина. Той продължава да бъде една от монетите, използвани в международните отношения, като същевременно е фаворит на дедите ни в областта на инвестициите и колекционирането. Скътаните за "черни дни" наполеони се предават от поколение на поколение и представляват част от семейната история на много българи.