В периода 6-5 в. пр. Хр. и до времето на македонската доминация, по монетите се проследява сериозна активност на монетната циркулация в зоните: на север – до южните склонове на Средна Гора, проходите в Централна Стара планина и Sofia district; на юг - на първо място в долината на р. Места, после в югозападните Родопи и преходът към Тракийската низина. Сравнително слаба е наситеността на монети в долината на Средна Струма до Кресненското дефиле. По-голямо количество са находките по Средна и Горна Струма. Пътят на парите от юг към север, най-вероятно следва долината на р. Места, оттам през проходите Попови ливади и Предела преминава към долината на Средна и Горна Струма. Несъмнено, обаче, съществува добре развита мрежа от главни и второстепенни пътища около планината Родопи, на север и на запад от планината Пангей, по които се извършва активен търговски обмен. По данни на местното население, голяма част от тези пътища е била използвана до началото на 50-те години на миналия век за движение на работна ръка, стоки и добитък между България и Гърция, а в наши дни немалка част от тях са възстановени и се използват за транспорт и туризъм (проходите Илинден при Гоце Делчев BG/Катоневрокопи и Кавала GR и Маказа при Кърджали BG/Ксанти GR).
Монетите, които обслужват пазара през 6-5 в. пр.Хр., идват основно от остров Тасос и свързаната с него зона във вътрешна Тракия. От юг на север се движат основно пари и стоки във вид на готови луксозни продукти, вкл. вино и зехтин, а в обратната посока - суровини (метали, зърно и животни) и специфични услуги, сред които най-вероятно доминират предлагането на наемни войници и работна ръка за минно-добивната дейност. Значително количество (вече анализирани и публикувани) амфорни печати със соларен символ, скиптър и др. знаци, намерени във вътрешността на Тракия, са неоспоримо свидетелство за тасоските доставки на вино и зехтин за тракийски клиенти. С многобройните си производствени центрове, монетарници, пристанища, търговски центрове и развита пътна мрежа, Югът се стреми към икономическо проникване в богатите на суровини територии на север. Два са основните изводи от направеното проучване на монетните находки и монетната циркулация в изследвания регион: Първият е, че остров Тасос е най-големият финансов център в региона и монетите от тасоски тип заемат основно място в монетната циркулация. Масовото им присъствие показва, че те са използвани именно като средство за ежедневни дребни разплащания във вътрешността на Тракия. Най-важното, обаче, е да се отбележи съотношението между тасоските и останалите монети в циркулационния поток в региона. Другите монети са около 6% от общата монетна маса, обект на това изследване. Така се оформя основният извод, че сребърните монети от тасоски тип (6-5 в.пр. Хр.) са основната монетна маса, обслужвала икономическите взаимоотношения между севера и юга на Тракия през 6-5 в.пр.Хр., като в изследвания регион те съставляват над 90% от циркулационния поток. Вторият важен извод е, че на базата на проучените монетни съкровища е възможно да се търси наличие на по-висока степен на политико-икономическа организация на движението на пари, стоки и хора в изследвания регион. Може да се предположи, че о-в Тасос и тракийските земи на север от него оформят обособена финансова и икономическа зона, в която се прилагат правила или друг вид регулация в процеса на обмена между Севера и Юга. В подкрепа на тази хипотеза може да бъде посочен и многократно коментираният надпис от Пистирос, който свидетелства за създаването на емпории със специален статут в изследваната територия. Неговият текст свидетелства за даването на привилегии от страна на тракийските власти на гръцки търговци от Тасос, Маронея и Аполония в емпории от региона на Горна Марица. Системата на осигуряване на защита и даване на определени права срещу данъци и скъпи дарове, развита и гарантираща благоденствието на одриската аристокрация, е подробно коментирана от редица изследователи и от самия Тукидид, който всъщност е концесионер на златна мина в Skapte Hyle. Привилегия, която Тукидид получава както заради отличните си отношения с тракийските владетели, така и поради вероятните си родствени връзки с тях. В заключение може да кажем, че своеобразният тасоско-тракийски съюз е създаден около и заради богатата минна зона в пределите на южните тракийски земи. Според френския учен О. Пикар, монетите са най-сериозното свидетелство за големия обем и значимостта на икономическите дейности, свързани с минната експлоатация. Този сложен и бавен процес е взаимообвързан с монетната циркулация, която се самоподдържа в минната зона. Дори Атина не разполага с необходимите работна ръка и материали за създаването и разработването на една мина. Несъмнено тракийските владетели са тези, които осигуряват на тасоските, вероятно и на атинските и други едри предприемачи всички важни условия и ресурси за успешна печеливша дейност в минната зона, а именно – политическо покровителство, военна защита, опитни потомствени миньори, металурзи и монетари, значителен брой роби, дървен материал, дървени въглища и вода. Точно това сътрудничество води до обособяването на специфичната културно-икономическа зона, засвидетелствана от монетната циркулация и обект на нашето изследване.
