Съвременният пазар на изделия от благородни метали крие опасности не само за нумизматите. Любителите на красивите бижута: мъже или жени, инвеститори или колекционери, често са изправени пред проблеми с автентичността на определени, дори скъпи и маркови екземпляри. Фалшифицирането на накити от благородни метали се развива в три основни направления. Първото е производството на уникати от различни епохи с висока стойност. При тази форма на фалшифициране се използват предимно пълноценни метали, за да се наподоби възможно най-точно прототипа. У нас обичайно се издирват и изкупуват на сравнително високи цени, открити при нерегламентирани разкопки златни и сребърни бижута в добро състояние и с висока художествена стойност. Фалшификаторите разчитат на липсата на информация за избрания от тях оригинал. Затова след като изкупят предметите, които по силата на сега действащия ЗКН са културни ценности, фалшификаторите ги скриват и не ги предлагат за продажба, докато не произведат и продадат своите съвременни „продукти”. От всеки оригинал се правят по няколко копия, които обикновено се предлагат в различни части на света. След известно време се продава и оригинала, за да се реализира максимална печалба и да се премахнат всички свидетелства за извършеното. Фалшификаторите от най-добрите школи използват метал, еднакъв или максимално близък по състав до оригиналния. За целта изкупуват златни фрагменти от унищожени предмети или пределно износени антични монети, които преработват на сплав за производство на бижута. Дори анализ на нейния състав, който напълно отговаря на оригиналния, не позволява да бъде разкрит фалшификатът. Само използването на специални кристалографски анализи, които изследват наноструктурата на метала, могат да покажат дали предметът е автентичен. Те обаче са значително по-скъпи от стандартните химически и рентгенови изследвания. По-неумелите фалшификатори ползват метал с висока проба, който обаче може лесно да бъде разпознат от експертите. В древността не се ползва метал с чистота 999/1000 или 999,9/1000. Благородният метал на монетите от модерната епоха също се разпознава по съставките, предназначени да се увеличи износоустойчивостта им. За изработката на съвременни фалшификати обикновено се ползват златни и сребърни монети, отсечени машинно: наполеони, суверени, турски лири, руски сребърни монети или такива от групата на „Латинския монетен съюз”, които са с оповестен състав още в техническата спецификация за тяхното отсичане. Второто направление, в което работят фалшификаторите, е създаването на своеобразни бижута-конгломерати. Към оригинален античен сребърен пръстен, например, който не се отличава с особено висока стойност, се добавя съвременно гравирана гема от полускъпоценен камък. Така бижуто добива завършен вид, но, уви, се отдалечава съществено от оригинала. Пазарът в редица западноевропейски страни приема благосклонно подобни произведения, които се превръщат в сувенир за туристите, особено привлекателен, поради сравнително достъпната си цена. Третата насока, развита от фалшификаторите на бижута от благородни метали, е в посока несъответствие на реалната чистота на метала с официално обявената по документи. Хроническият недостиг на благородни метали, тежкият и замърсяващ околната среда добив и запасяването на правителства и корпорации, довеждат до устойчиво повишаване на цената на злато, сребро и платина. Методът на намаляване на съдържанието на благороден метал в сплавите за производство на бижута се използва масово в целия свят. За нашия район са характерни златните бижута, в които съдържанието на метал е под традиционните 14 карата (585/1000). Използват се заместители, които на пръв поглед не могат да бъдат разпознати. Затова при покупка е необходимо внимателно да се огледа продукта за марка на производителя и клеймо за пробата на метала, а не да се доверяваме сляпо на придружаващия сертификат.
Популярна таблица проба в карати/промили злато
